Студентски стол… с вкус на социализъм

Кой не се е хранил в студентски стол? Кой не е чувал за него. Малцина не са се докосвали до това чудо на народа… и партията.

 Геният на соца е измислил стола като „вкусен, евтин и домашен ресторант”, в който на спокойствие и отдих може да се хапне.

Е, днес е същото, обстановката е същата, само дето времето е друго. Ресторанът трудно се вписва в цялостната обстановка. Представете си го като съвременната „Манджа Стрийт” със сервитьори, обслужващ персонал и класическа музика. Няма как да стане. И докато през соца студентският стол е бил престижен, то сега нещата съвсем не стоят така.

В наши дни студентският стол е станал нарицателно за не много вкусна храна, семпло меню, неприятна миризма във въздуха, пренебрежителни петна по покривките на масите, кошмарно обслужване или потискаща обстановка. Познато, нали?

За столовете се носят различни митове и легенди, повечето от които се оказват верни, за жалост.

„Две хлебарки, една тлъста и една – кожа и кости, обсъждат прехраната. Дебелата казва: „Живея в добър ресторант. Видя ли клиент, хвърлям се в супата. Носят му друга, и цялата паница остава за мен“. Кльощавата помръдва унило с мустаци: „Аз живея в стол. Гледам да не падна в супата. Иначе някой веднага ме улавя, крещи „Мръвка!“ и почва да ме глозга!“

Хлебарка трудно ще си намериш, къде такъв късмет, но аз лично съм си намирал стоножка в пълнените чушки. Постни били после гозбите… Колега пък си намери цяло имане от 10 стотинки в супата. Хрумва ти идея  –  китайците си имат курабийки с късметчета, а ти може да патентоващ „супа с късметче” – яж и спечели.  Бизнес ще правиш.

Столът те грабва още преди да си стъпил в него. От далеко те лъха познатият аромат на социализъм – миризмата, която трудно би могла да се опише –  нещо подобно на  евтин препарат за под, веро, пържени чушки и наситения аромат на нещо изгоряло.

Но вече си го решил, а и си гладен. Ще ядш. Отваряш вратата и се връщаш 20 години назад. Пред теб се разкрива голямо, полуиндустриално помещение с циментова мозайка и голи прозорци, отвъд които като че винаги е зима и винаги духа студен вятър. Сивеещо неоново осветление – неизменно неоново, като че в обикновените лампи има нещо лошо. И опашка от хора. Те стискат в ръка малки листчета с небрежно отпечатани цифри и букви – купоните, които вече са се видоизменили в касови бележки. И ти си имаш или си купуваш. И се нареждаш на опашката.  Тук-таме има някоя лепенка и завеска, вазичка с китайско пластмасово цвете или декоративна саксия,  които усърдно се опитват да създаде уют в помещението и да разведри обстановката. Не им се получава. Социалистическата столова е проектирана да е сурова.

Не след дълго пред теб се открива гледката на стотици табли, наредени една върху друга. Табла над табла, над табла. До тях купичките  с характерни дръжки, които за последно си видял в детската градина. И приборите, разбира се, старателно забити накуп в едната част. Всичко изглежда привидно чисто и хигиенизирано, доколкото това може да се постигне с бърсане на кърпа. Но вече измъкване няма. Ще ядеш „на стол”.

Но какво ще ядеш? Не очаквай много. Не си представяй мамините гозби и деликатеси, не си фантазирай за вкусните й десертчета. Менюто в стола е еднообразно. Типично. През зимата най-актуален е шницелът с гарнитура от зелева салата. Картофените кюфтета също се пласират добре. Кърначета също има понякога, добре маскирани и готови да те заблудят, че са вкусни и добре изпечени. Но ако ги попиташ, ще ти се оплачат, че са направени от соя и други примеси. Не ги питай, моля те!

Предястие рядко има, но ако имаш късмет може да си изтеглиш от томболата със гореспоменатата супа, или пък да си вземеш купичтата с таратор, направен от леко ферментирали краставички.

А десертър звучи гордо – „Малеби”, известен още като „онова розовото” – сладък крем на водна основа, който лежерно се ралива в купичката със специфичните дръжки.  Решаваш, че не си достатъчно гладен, за да го опиташ и го оставяш.  Може и той да е с изненада. Никога не разбираш, за жалост.

Ядеш в стола, защото е евтино. Докато преди дори е било престижно, в днешно време нещата са доста по-несоциални. За 1,50, колкото си дал за хапването, не можеш да се наядеш никъде другаде. Нямаш и голяма алтернатива. В студентски град основното меню е дюнерът и хамбургерът във всички разновидности и големини – от мини диетичен до екстра-гигантски със шесторно месо. На теб обаче ти е писнал. Искаш нещо готвено и не толкова вредно. Искаш нещо по-така. И го получаваш.

Но в студентския стол го получаваш заедно с усещането, че си пропит с миризма на манджа. Всичко си има недостатъци все пак. Обещаваш си, че повече няма да стъпиш на такова място, но не си спазваш обещанието.  Обикновено не си спазваш обещанията и скоро отново ти домъчнява за „кухнята на мама” и се отправяш към поредния студентски стол – пропит с тежката миризма на социализма.

Димитър Василев

Снимки: Авторът

За автора:

е написал 205 статии в този сайт.

Един коментар за “Студентски стол… с вкус на социализъм”

  • titan написа на 13 април, 2012, 14:32

    Хахахха, затова никога не ям в стол

Остави коментар

Можете да вземете своя граватар от тук!

© 2017 StudentCity.bg. Всички права запазени!
developed by dilana.in